История на охлюва като лечител – от Древността до днес!

Земният охлюв е използван в медицината от древността. Исторически данни проследяват използването му още от Хипократ, който предложил използването на мукус от охлюв при възпаление на дебелото черво и ректума. Плиний продположил, че охлюва скъсява срока на възстановяване и „ е суверенно лекарство за болки свързани с изгаряния, абцеси и други рани”. Гален препоръчва охлюв при хидропс на плода. През 18 век различни продукти от охлюв са препоръчвани за външна употреба при дерматологични проблеми и вътрешно при туберкулоза и нефрит. Изненадващо през 19 век се наблюдава нов интерес на фармацията и медицината към продукти от охлюв за редица индикации. Интереса към охлюва не спира с края на 19 век. През 1945 изданието на Дорваулт посвещава цял параграф на охлювите, показвайки, че терапевтичната употреба на охлюва още е актуална. Наскоро FDA (Американската агенция за контрол на храните и лекарствата) също демонстрира интерес към охлювите. Зиконотид, представляващ синтетичен пептид добит от отрова на охлюв e регистриран в FDA от 1999 година. Предклиничните и клиничните проучвания на този нов продукт са обещаващи.

Античното начало на употребата на охлюви в медицината

Смятало се е, че терапевтичните възможности на охлюва идват от божествените му сили. Асоциирали са го с женствеността и плодовитостта и са го употребявали при свързаните с това проблеми. Хипократ предложил използването на мукус от охлюв при възпаление на дебелото черво и ректума. Целз предпложил, че суровия охлюв и по-точно заедно със счупената си черупка охлюв представлява терапевтична субстанция. Отвара от нея имала омекчаващо действие. Плиний продположил, че охлюва скъсява срока на възстановяване и „ е суверенно лекарство за болки свързани с изгаряния, абцеси и други рани”. Също така той препоръчвал употребата на охлюв при кървене от носа, при стомашна болка и много други патологични състояния “скрофула може да бъде излекувана с много сух и обелен стар охлюв. На пациенти със стомашни болки трябва да се предписва варен или печен на дървени въглища охлюв, който трябва да бъде изяден с черупката. Охлювите от Африка са най-добрите, но те трябва да се приготвят в нечетен брой. Тези които плюят кръв ще се почувстват много по-добре ако пият охлюви. Яденето на охлюви се препоръчва на хора с световъртеж, припадъци и умопомръчения. Охлювите трябва да са счукани с черупките и затоплени във вино”. Гален препоръчва охлюв при хидропс на плода. През античността са си обяснявали терапевитичния потенциал на охлюва със способността му инстинктивно да открива лечебни субстанции. Амброаз казва, че например когато охлюва се храни със змийски черва и отровата попадне в организма му, той се самолекува с риган. Същото се случва и в блатото, където охлюва е способен да намери подходящия антидот, познавайки силата на растенията.

В по-ново време Амброаз Паре препоръчва охлюви срещу антракс. Водата от охлюви присъства в Универсалната Фармакопея написана от Лемери през 1738 във Франция. „Охлювите с черупките се измиват поставят се в мраморен хаван и се счукват, след което се поставят в стъклен буркан на водна баня и върху тях се налива прясно магарешко мляко. Сместа се разбърква добре с дървена шпатула, след което се оставя да престои 12 часа преди да се дестилира. Дестилираната по този начин вода се оставя в стъклени бутилки на слънчева светлина за няколко дни. Използва са за хидратор, може да се прилага при зачервяване на кожата, както и за почистване на лицето. Може да се прилага вътрешно при храчене на кръв, свързано с туберкулоза, както и при нефрити. Дозата е между една и шест унции.

19 Век: Фармацевтична и медицинска употреба на охлюв

Джордж Тарен през 1808 година публикува книга за охлювите и тяхната способност да лекуват хернии. През 1817 година в New Natural History Dictionary е написано, че охлюви могат да се събират с медицинска цел и се препоръчва употребата им като бульон за гърло, овлажняваща микстура за жените, както и да се употребяват за да поддържат кожата гладка и бляскава. По това време охлювите били закачани като броеници пред аптеките и служили като знак за аптека. Фигуе през 1840 година пише: „Охлювите съдържат животински клей, който, въпреки че не е добре познат от химична гледна точка, се използва успешно при белодробни заболявания, някои предписват сурови охлюви, което е отвратително лекарство”. В книгата се споменава, че някои лекари успешно прилагат охлюви при лечение на туберкулоза. Книгата описва и различни форми на приложение на охлюва – сурови охлюви, захар, таблетки, сироп, охлювена паста и шоколад, използвани за простуди, туберкулоза, белодробни и стомашно-чревни заболявания. Мехлем от охлюв се употребява външно при различни обриви и кожни проблеми. Фигуе споменава за ролята на хелицин, прозрачно, жълто масло добито от Helix pomatia, но също така съдържащо се във всички големи видове охлюв. През 1874 година д-р Ревне твърди „пациенти достигнали крайна фаза на изтощение, които даже не могат да усвояват магарешко мляко, могат да приемат няколко дузини сурови охлюви”.

Изданието от 1877 година на Дорваулт споменава няколко продукта на базата на охлюв. Барон Бартелеми, фармацевт от Безие публикува доклад за фармацевтични формули на базата на хелицин, одобрени за универсалната изложба през 1855 година. В този доклад се дискутират терапевтичните способности на хелицин „Мнението на известния фармаколог Барбие е основно за темата, той казва, че при възпаление на белите дробове, продуктите от охлюв могат да намалят болезнеността, да спрат прогресията и накрая да унищожат заболяването”. Барон Бартелеми дава следните показания подходящи за лечение с продукти съдържащи охлюв: възпалителни процеси, простуди, кашлици, бронхити, катаракти, астма, кървави храчки, тонзилити, фарингити, загуба тона на гласа, сухота в гърлото, грип, магарешка кашлица, пневмония, стомашни и чревни крампи, гастрити, както и кожни заболявания.

20 Век: Терапевтичната и биологична активност на охлювите е потвърдена

През 1945 изданието на Дорваулт посвещава цял параграф на охлювите, показвайки, че терапевтичната употреба на охлюва още е актуална. Във Франция, през 1953 година Кювавиле приготвя обзор на терапевтичната активност на охлюви, базирана на употребата на сироп от охлюви през двайсетте години на 20 Век при хроничен бронхит. Автора подчертава „скорошни проучвания показаха успокояващо действие на няколко формули базирани на Helix pomatia за магарешка кашлица и хроничен бронхит, свързани със антиспазматичното и втечняващо действие на продуктите”. За първи път се описва и точния начин на получаване на продукта „има няколко различни екстаркта от мукус съдържащи хелицидин, пертусидин и поматицин, те се различават по начина по който се добиват. Най-често се използва третиране на охлювите с 1{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a} воден разтвор на натриев хлорид. Така получения мукус се събира, филтрира, концентрира и изсушава, при различни процеси или при ниска температура под вакуум или сухо замразяване. Така получения воден разтвор може да стане стерилен, чрез специфични антисептични филтри или чрез добавянето на антисептична субстанция, например глицерин. Различните химични компоненти на Helix могат да бъдат анализирани, чрез ензимни реакции. Това засяга над 30 ензима влизащи в състава на храносмилателния мукус и няколко панкреатични ензима, както и ензими намиращи се в мускулите и лимфата.

През 1999 година Понс и колектив описва, че бронхо-релаксантния ефект на хелицидина се свързва с освобождаването на простагландини и по-специално на простагландин Е2 (PGE2). Заключението на авторите е, че ефекта на екстракта от H.pomatia върху трахеята е свързан с освобождаването на PGE2, който има отпускащ ефект.

Други учени също проявяват интерес към ролята на H.pomatia в медицината. Лектин добит от обикновен охлюв наречен Helix pomatia аглутин (HPA) се използва като прогностичен индикатор за някои видове рак, като рак на гърдата, на стомаха и на дебелото черво. HPA фиксация на хистологична проба от съответната тъкан се свързва с неблагоприятна прогноза показваща, че HPA свързаните гликопротеини са взаимодействали с раковите клетки.

Учени са изследвали очакваната продължителност на живота на хора, които използват охлюви като храна. Проучването е проведено в седем различни държави и показва, че на о. Крит има двайсет пъти по-малко починали вследствие на сърдечносъдови заболявания, в сравнение със САЩ. Една от възможните причини за това е, че хората на о. Крит консумират охлюви в големи количества. Анализа показва, че тези охлюви се различават от останалите по по-голямото количество мастни киселини, добити от натуралните растения с които охлювите се хранят. Най-важната от тях е α-линоленовата киселина, която има протективна функция спрямо сърдечно-съдовите заболявания. Скорошни проучвания, публикувани през 2001 година, показват, че α-линоленовата киселина предотвратява камерното мъждене и образуването на атеросклеротични плаки. FDA също проявява интерес към охлювите. През 80-те години на 20 век, американски учени са изследвали стотици невротоксини, добити от морски охлюви. Те се освобожадват, когато охлювите атакуват своята плячка или се защитават от нападателите си, като предизвикват нервно-мускулна блокада. Поради това зиконотид, синтетичен пептид, добит от отрова на охлюв е в полезрението на FDA от 1999 година. Предклиничните и клиничните проучвания на това ново лекарство, показват мощен обезболяващ ефект. По време на контролирани клинични проучвания зиконотид намалява болката с 53{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a} , даже при пациенти нечувствителни към морфин. През 2000 година, нов невротоксин, наречен конотоксин е добит от Conus tulipa, хранещ се с риба, морски охлюв. През 2001 година, друг пептид, наречен контрофан-ВН, бе добит от отрова на средиземноморски охлюв.

Заключение

Този исторически преглед, показа, че от античността досега хората са намирали много и изненадващи терапевтични ползи от употребата на охлюви. Освен емпиричните формули на базата на охлюв са проведени и конкретни, научни изследвания на продукти добити от охлюв с доказано действие върху части на дихателната система, включващи бронхиалното дърво и трахеята. Нови насоки за приложение дават изследванията за действието върху съречно-съдовата система, както и приложението на морския охлюв при болка. Болкоуспокояващата активност на Conus невропептидите са обещаващи и дават възможност за свързване на действието с влияние върху нервната система.

Източник на информацията: https://zdravemarket.bg/2019/12/04/използване-на-охлюв-в-медицината-от-др/

Продукти Народно Биле, съдържащи лечебен екстракт от охлюви: