Розата е едно от най-старите декоративни растения. Доказателство за това са редица вкаменелости отпреди 25-30 млн. години. Счита се, че растението произхожда от Средна Азия. Гюлистан – страната на розите, била на територията на древна Персия, днешен Иран. Персийските поети я възпявали в стиховете си. Отглеждали я и в прочутите висящи градини на Семирамида в древния Вавилон. По-късно била пренесена в древна Гърция, Египет и Рим. Споменавана от Омир през IX в. пр. н. е. и Анакреон, който през V в. пр. н. е. описал, че белите рози са от белоснежната морска пяна, от която се е родила и древногръцката богиня на любовта Афродита. Червените рози също имали божествен проиход според гръцките поети – те се появили от капки кръв на красиви богини.
Носели се легенди за красивата Афродита, която носела венец от благоуханни рози на челото си. По тази причина около много храмове били посадени и култивирани розови храсти. Според древните гърци розата била символ на любовта, красотата, но също и на храброст. Колесниците на победителите, връщащи се от война, били украсявани с гирлянди от рози. Още тогава булките носели венец от рози, а брачното ложе било покривано с нежни розови листенца. През VI в. пр. н. е. древногръцката поетеса Сафо първа нарекла розата „царицата на цветята“.
Разбира се розата е почитана в много култури. Древноиндийски легенди разказват за богинята на красотата Лакшми, която била обкичена със стотици розови цветове. Според тогавашните обичаи от владетеля можело да се измоли всичко, стига молителят да носел със себе си прекрасни свежи рози. В древен Китай на розите били посвещавани стотици книги. Получаването на розово масло започнало през VI- V в. пр. н. е. като от него можели да се възползват само висшите класи, а простолюдието можело да носи изсушени розови венчелистчета като муски за защита от зли духове.
И като говорим за древни цивилизации няма как да не споменем величествения Египет и най-известната в днешни дни жена в историята му – Клеопатра. Известна с красотата и хитрината на дипломатическите си ходове тя използвала розите, за да съблазни римския пълководец Марк Антоний. Според някои сведения красивата кралица натоварила кораб с толкова много розови листенца, че римляните узнали за пристигането на кораба по разнасящия се аромат още преди да го видят. Клеопатра, облечена като гръцката богиня на любовта, успяла да впечатли силно римския пълководец. Според други исторически източници Клеопатра съблазнила Марк Антоний като го поканила в стая, чийто под бил покрит с цял аршин розови листенца. В древен Египет розовото масло влизало в балсамиращите съставки на мумиите.
А в древен Рим розите се продавали на баснословни цени. Римският император Клавдий Нерон, живял през I век, платил 1 бъчва със златни монети за 1 кораб с рози, докарани от Египет. Древноримският учен Плиний Стари (23-79 г.) в труда си “Естествена история” (своеобразна енциклопедия за природата в 37 тома) е изброил 32 вида лекарства, които може да се приготвят от рози. За да имат цъфнали рози през цялата година в Рим ги отглеждали в своеобразни парници.
Знаменитият лекар-таджик Авицена (980-1037 г.) също използвал извлек от венчелистчетата на розата като лекарствено средство при много заболявания (кашлица, кръвохрачене, туберкулоза и др.).
В западна Европа розата станала популярна към V-VI в. Първоначално отхвърляна от християните и известна като цветето на Афродита, тя постепенно започнала да се посвещава на Дева Мария. Червените рози станали символ на Христовата кръв, покапала по трънлив храст при разпъването на Христос.
Изключително ценена първоначално заради благоуханния си аромат и символ на лукс и разкош розата е приета в сърцето на Стария континент, но в Западна Европа розовото етерично масло започнало масово да се използва за лечебни цели едва в края на XVI в. Доказателство за това е, че се споменава за него във фармакопеята на гр. Вормс (издадена през 1582 г.) и на гр. Франкфурт на Майн (през 1587 г.). Днес науката недвусмислено е доказала, че розовото етерично масло притежава висока биологична активност – то оказва противовъзпалително, противомикробно, спазмолитично, афродизиачно, слабително, жлъчегонно и жлъчкотворно действие.
В книгата “Наръчник по ароматотерапия” с автори Румяна Денкова и Веселин Денков става ясно, че маслодайната роза има изключително приятен аромат. Розовото етерично масло съдържа над 250 компонента и се състои от 30{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a} стеароптен (твърда форма) и елеоптен (течна форма). Стеароптенът е без мирис, но добре фиксира аромата на розата и й придава трайност. Етеричното масло на розата съдържа гераниол (до 40{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), цитронелол (до 50{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), нерол (до 10{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), фенилетилов алкохол (до 50{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}о), метилевгенол (до 2,4{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), евгенол (до 1,5{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), фарнезол (до 1,3{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), линалоол (до 1,4{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), карвон (0,41{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), розофуран (0,16{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), дамаскон (0,14{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}о), йонон (0,03{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a}), цитрал, канелен алдехид, бензалдехид, мравчена, оцетна и изовалерианова киселини, парафин и др. Стеароптенът (твърдата част) се състои от въглеводорода ейкозан и др. Розовото етерично масло има силен, фин и дълготраен аромат и остър балсамичен вкус.
В Долината на тракийските владетели (наричана и Долината на тракийските царе) засега са открити над 1 500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете в Египет, в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация. През 1944 г. е разкрита Казанлъшката гробница. Между 1948 и 1954 г. при строежа на язовир Копринка е проучен древният град Севтополис, който е бил столица на Одриската държава, възниква през V-IV в. пр. н. е. Днес градът е под водите на язовир Копринка. Още от трактатите на древноримския писател Плиний Млади, живял през I-II в. става ясно, че в района на днешната Долина на розите са отглеждани над 20 сорта рози. На един от тях той дава названието Тракийска роза. На една от намерените тракийски монети има гравирана роза. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след сключването на 30-годишния договор между кан Омуртаг и Византия.
Счита се че сортът Роза дамасцена била внесена по време на нашествието на османците през XIV в. Според други предания, разказвани от поколение на поколение българският строител Добромир, който бил на работа в далечна Персия, бил дарен от любимата си Лейла с една роза. Младата жена му казала, че ако любовта им е истинска, то цветето никога няма да увехне. Добромир посадил грижливо розата до брега на Тунджа и на следващата пролет с огромна радост наблюдавал разцъфването на розовия храст.
След като османците разрушават българското селище от десния бряг на реката, в края на XIV в. на левия бряг възниква днешния Казанлък. Маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия намира благоприятни условия за развитие единствено в долината около града.
След време тези места се превърнали в прочутата Розова долина. За начало на масовото отглеждане на маслодайна роза, наричана още казанлъшка роза, се води краят на XVII и началото на XVIII в. България е първенец в световен мащаб с близо 90{2375ac5fa18684d6990f920282ea1693fc2dd25c655ed2289696c6e5cd962d4a} от всички засети площи през периода от 1905-1916 г. Днес може да се намери качествена козметика, разработена на основата на всеизвестната Роза дамасцена.
Колкото до името Дамасцена, то идва от Дамаск, Сирия. Някои историци смятат, че кръстоносецът Робърт де Бри е внесъл маслодайната роза в Европа от Сирия в периода 1254-1276 г. Други смятат, че римляните са пренесли розата в Англия. Според други хипотези лекарят на Хенри VIII е подарил маслодайна роза през 1540 г.
Но нека се върнем отново назад във времето. И днес се провеждат по цял цвят се провеждат научни изследвания, които да потвърдят ползите от точно този вид роза, а именно Роза Дамасцена (Rosa damascena), наричана в Иран „цветето на пророка Мохамед“ е хибрид между R. gallica и R. Phoenicia е член на семейство Rosaceae с повече от 200 вида и 18 000 сорта по целия свят. Извличането на етерично масло е започнало още през VII век. Днес от благоуханните цветове се добива всеизвестното розово масло, розова вода, изсушени цветове, розов абсолют, твърда маса, използват се и плодните пъпки.
Oще през X в иранската традиционна медицина използва отвари от точно този вид рози за лечение на гръдни и коремни болки, менструално кървене, храносмилателни заболявания. Розовата вода е известна с антисептичните си свойства и в епоха, когато хората не са разчитали на антибиотици, са я използвали за измиване на очите и дезинфекциране на устата. С доказани антиспазматични свойства отварата от рози се е използвала за облекчаване на коремните болки, както и при кашлица.
Научно изследване изследва ефективността на розовото масло към редица бактерии и микроорганизми, срещащи се в човешкото тяло. То е ефективно в борбата с Xanthomonas axonopodis spp. Vesicatoria, Chromobacterium violaceum и Erwinia carotovora strains, Staphylococcus aureus, Bacillus cereus, Staphylococcus epidermidis, Pseudomonas fluorescens. По-слабо влияе на Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Proteus vulgaris, Klebsiella pneumoniae, Candida albicans, Enterococcus faecalis, Enterococcus faecium и Salmonella typhimurium.
Български учени са направили редица научни публикации по темата за лечебните свойства на розовото масло.
В различни части на света са докладвани различни пропорции в състава на розовото масло – цитронелол, геранилол, нерол, фенил етилов алкохол, нонадекан, нонадецен, ейкозан, хенейкозан, трикозан, а-гуаиен, геранил ацетат и евгенол.
Разбира се има значение начина на извличане на розовите листенца. Така например E.coli са резистентни към спиртна тинктура на розови венчелистчета, но голяма част от бактериите са унищожени при воден екстракт. Антибактериалната активност на розовото етерично масло е доста по-висока от розовата вода и екстрактите от роза.
Според това изследване в розовото масло се съдържат високи нива на феноли, които демонстрират силна антибактериална активност срещу Escherichia coli Pseudomonas aeruginosa, Bacillus subtilis, Staphylococcus aureus, Chromobacterium violaceum и щамовете Erwinia carotovora.
Разбира се в устата на всеки човек има огромен брой бактерии. Двуседмично наблюдение над 50 пациенти с рецидивиращ афтозен стоматит показва, че жабуренето с розова вода облекчава болката, намалява размера и броя на язвите.
Пациенти с остър конюктивит, сухота в очите и други очни оплаквания се повлияват добре от Ophthacare. Те са комбинация от мед и розов екстракт. Капките за очи са с доказана антибактериална активност срещу Escherichia coli и Staphylococcus aureus и противогъбична активност срещу Candida albicans.
Нещо повече специално за дамите: Клинично проучване показва свойствата на Роза дамасцена за овладяване на болката при менструални цикли. Така че това още веднъж показва как древните методи за лечение с билки биха намерили приложение и днес, като нямат странични ефекти.
Източник: aloha.bg