Алоето е вечнозелено растение с изправено стъбло, високо до 1,5 м. Листата са мечовидни, дебели, сочни, заострени към върха на стъблото. При стайни условия цъфти твърде рядко. У нас се отглежда като стайно декоративно или лечебно растение, понякога като оранжерийно.
Употребяема част: Използват се листата, от чийто сок чрез сгъстяване и изсушаване се получава стъкловидна маса, наречена алое или сабур.
Лечебно действие и приложение: Стимулиращо, слабително, жлъчегонно действие. Лечебният ефект се дължи на антрахиноновите гликозиди, които могат да предизвикат и аборт. Растението има и бактерицидни свойства.
Прилага се при заболявания на очите и очния нерв. Използва се също при нарушена обмяна на веществата и за повишаване защитните сили на организма; за лечение на гастрит, колит, язва на стомаха.
При анемия се препоръчва сок от алое с добавка от железни препарати.
В българската народна медицина алоето се използва предимно при болки в стомаха и червата, за възбуждане на апетита, при артрит, и през последните години – при рак. Приложено на лицето и шията, алоето омекотява кожата и забавя появата на бръчки. Омекотява мазоли и втвърдени кожни участъци от ходилата. Мехлемите, направени на базата на алое предотвратяват появата на мехури и обелване на кожата вследствие на слънчеви изгаряния.
Външно приложение: Настойка в спорт 40 градуса се прилага за компреси при изгаряния, рани, екземи и абсцеси.
Вътрешно приложение: 1/2 л. сок от алое се слага в 1 л. бяло вино; кисне 7 дни като през това време често се разклаща. След това се прибавят 500 г мед и кисне още 3 дни. Прецежда се през марля. Пие се по 1 супена лъжица 2 часа след ядене, 3 пъти дневно. След изпиване на дозатасе прави почивка от един месец и лечението се повтаря по същия начин.
Внимание: В големи дози и при продължителна употреба билката е токсична. Да не се приема при чернодробни и жлъчни болести, остри възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, бременност, менструация, кръвоизливи, цистит, хемороиди.
Противопоказания: Не се използва при остри възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, при болест на Кроун, улцерозен колит, стомашни болки. Не се използва по време на бременност и кърмене, както и при деца под 12 годишна възраст. При употреба са възможни странични ефекти – стомашно-чревни колики, диария. При продължителна употреба може да се наблюдават нарушения във водно-електролитния баланс.